Не пей ми се

Не пее ми се. И защо ли да пея в тез години аз, В каквито живея? Как се пеят славни песни за стари, Тамо, дето днешните са заспали? Как се слави древна мудрост, юнашство, Тамо, дето днес от тях е сирашство? Пеел бил съм и стихове нареждал. Коя полза и каква ли надежда, като няма кой Да слуша, разбира туй, що пея, Туй, що дрънкам на лира? Като няма в труд поета награда, Чезне песен, фантазия отпада. Ах, напразно стар се спомен тъй сили да направи Песните ми премили. Веч за песни миналото не пита, сегашното люби лира Разбита. Славни песни днес нито са възможни. Веч за слава достойните измрели, А живите кат че не са живели. Нечувствени, равнодушни, нищожни. Народ, който глух на песни остава, Глуха вечно за него е и слава. Кой да слуша, като не се намира? Ще окача нямата си аз лира там, В безводни и ронливи долини, на безродни и бодливи Глугини. Нека там и ветрец струни подрънва, Нека глухо звук на жалби покънва, Дор настане друг род с чувство по-знойно, Ново време, по за песни достойно.