Напомняне

Ето, Петко, остаряваш. Видиш, вече побеляваш. Гасне младий буйни жар. Нал усещаш и кръвта ти кат ти казва толкоз Пъти: „Петко, Петко, веч си стар. Младините забрави ги, целувките остави ги, Не мисли веч за любов. Да посрещаш с черна жалост горчивата тежка старост, Отсега бъди готов. Теб песните не приличат, нито китки веч такичат. Минаха са младини. Нине гроб та наближава, нине смърт та призовава, Нине тежки старини. Бар отсега приготви са, от света веч отречи са. Сбогом, сбогом му кажи. И кат мислиш старостта си, за разтуха на скръбта Си, ти сълзите задържи.“Ба, какви сте вие Луди! Тоя челяк да се чуди с този вашият Глуп съвет. Санким, като побелявам, Имал нещо да минявам? Та що има от бял цвет? Бяло и бялото кокичи, но го всяка млада кичи, По глава си го реди. Пак е бяла драга ружка, но бере я мойта Дружка и я туря на гърди. Йощ цветя и други бели, колкот ищеш нацъфтели и Природата красят. Та и мойте косми злели, деца рано побелели. Бурен жар те не гасят, от любов ме не Лишават, на цалувки не додяват. Що казвате, че съм стар? Йощ кръвта ми е гореща и сърцето ми усеща Пръвния младежки жар. Побеляват ми космите, но заякват ми костите, А и тоя е един дар. Затова и да белея, от да либея и да Пея ази няма да се спра. Щото колкот побелявам, толкоз повеч либав ставам и Ща либя, дор умра.