Извинение

И сещам аз и виждам аз. В борба юнашка уморен За мен залезе светлий ден. Ей наближава сетний час. За миналото спомен жив във размислите ме теши. Мечта й за пролет цвят ревнив, Когато жега го суши. Тежи ми свят, а на светът и аз тежа Ненужен веч. Изходен е оречен път, Изчерпана за дело реч. И сещам аз и виждам аз. В борба юнашка уморен За мен залезе светлий ден. Ей наближава сетний час. И жив, и мъртъв все едно Умрях, но то не ми е обидно. Отечеството ми е свидно.