Чудото в Мишоград: част IV

Аз съм най-търсената и заета фея на света. Ето сега превърнах семейство Мишкови в птици. А ако Гърдафур иска да омагьоса някого, Първо трябва да го докосне. Но Мишинка е чучулига и тя ще отлети. Благодаря ти, фео, че ме превърна в по-една птичка. Аз кацвам на рамото на Мишон и така ще Вървим двамата по широкия бял свят, А ти се зарея високо в небето, Толкова високо, че да не може да ме стигне. Жалко, че и аз не мога да летя, но Ако се наложи, може би ще се науча. А къде са нашите? А-а, виждам по пътя само татко Мишан с книга И той може да чете, дори ходейки. И другите са тук наблизо. Умни, не се доверявайте никому. Когато трябва, аз ще дойда. Татко Мишане, къде са наистина мамо Мишана, Мижо Миш и слугите? Наблизо. За съжаление, съвсем наблизо. Та не ме ли виждате? Забелязвате, познавате, Признавате. Какво нахалство, какво непоносимо, Недопустимо безобразие! О, прощавай, мамо Мишано. Не знаех, че си превърната в шарена папагалка. А това на обикновения наш миши език значи, Че ще говори десеторно овече. Не чувам нищо, не чувам нищо, не нищо. А-а, не мога да проумея. То се знае как съм могла да живея, Да съществувам, да понасям един такъв стар, Сив, грозен, безобразен, ужасен мишок. Каквато и нова одежда да получи някой, Отвътре той си остава това, което е. А, Какво става? Струва ми се, че сега съм гарван, А не мишка. Но защо имам миша опашка? Може би понеже спях, когато ме превърнаха в птица. Аз съм разноцветна, пъстроцветна, великолепна, Но гладна. Миш-маж, какво ще ни предложиш за обед? О, аз, уважаема папагалко, повече не мога да бъда Готвач, защото вече съм паун. Погледнете каква красива опашка имам. Свивам я като ветрило, когато пожелая. Па, па. Ти винаги си бил чудесен, мили съпруже. Какво иска от мен тая домашна патица? Па, па. Нима не познаваш своята жена? Не съм те виждал и не желая да те Видя. Па, Горката аз. Ето до какво водят промените. Някои се отказват и от най-близките си. Нищожен, бездарен, подъгричен мишок. Никой не ти обръща внимание, а от мен всички Се възхищават и слушат разговорите ми с удоволствие, Защото аз умея да нареждам, да подреждам, Да приказвам, да разказвам отзад напред, отпред Назад, отзад напред, отпред назад. Скъпа Мишинка, моля те, попей ми. Да, попей, дъще, че ни заболя глава от приказки. Никога не си пяла така хубаво. Това е, защото съм щастлива, Мишоне. Чакайте. Стигнахме кръстопът. Накъде да вървим сега? Така, както съм кацнала на рамото на Мишон, Виждам, че към нас се задава един куц човек. В книгите пише, че има най-различни накуцвания и на Някои от тях дори не трябва да се вярва. Аз трябва да попитам нещо тоя човек, да го Разпитам, да му поговоря, да му наглозгам. Надявам се, че ще види моята красива опашка. Аз ще се скрия за малко, та моята да Не се вижда. Къде се видяло гарван с миша Опашка? Струва ми се, че по-добре е да се Върнем обратно и да минем по другия път. Но човекът вече е близо до нас. Да върнем, да върнем, добрий човече. Каква красива, неземно красива Папагалка! Тя би трябвало да краси някой дворец. И аз мисля същото. Колко хубаво е, когато има и други на твоето Мнение. Само че аз не искам да крася двореца, А да бъда и негова господарка. Бихте ли ни казали, моля, накъде води този път? Страната Румидур. Не сте ли я чували? Не. Не. Струва ми се, че в една книга четох За нея. Не беше ли там прочутата лъвска статуя, Която-Точно така. Колко сте умен. Румидур е една чудесна страна, Пълна с незнайни птици, дървета и цветя, Но най-голямата забележителност е статуята на Мраморния черен лъв. Не вярвам да е по-красив от мен. Я вижте опашката ми. Под нашия черен лъв се побира цял дворец. От краката му почват стълби. Вие можете да се изкачите по тях. Вътре има много етажи. В едното му око се събират десет души, А в устата му шейсет. Скоро ще започне празник. Не съм чел никъде за такъв празник. О-о-о, всяка година по това време тук има голям Панаир. Събират се хора от цялата страна. Тогава посещението на черния мраморен лъв е съвсем Безплатно. Па, па. Ами тогава и аз ще мога да го видя. Нямам и без това с какво да, па, Платя. О, паун с опашка като моята въобще не плаща Никъде. Няма какво да гледаме отблизо статуята на Черния лъв. Съгласен съм с теб, татко Мишане, макар че защо Да скрия, любопитен съм да видя това чудо. Да се върнем. Да се върнем назад. Защо? Не зная, но изведнъж ми се допя една Тъжна песен, а това значи, че сърцето ми неспокойно. Ще бъде както ти решиш, Мишинка. Както искате, както решите. И довиждане, защото аз имам да посрещам и други Гости за нашия празник. Те идват отвсякъде. Ще има игри на открито, надпявания. А-а, ще се пее там? Разбира се, разбира се. О-о, тогава нека да идем и ние. Това беше моето съкровено, единствено, Сърдечно, неповторяемо желание. Успях. Успях, маркиз Кисалоре. Да, успя, успя. Какво по точно? По-левичко й обясних.