Чудото в Мишоград: част V

Възможно е, възможно е, но аз имам важни държавни Дела и-Нима не си докарал войниците си с Теб? Докарах ги. Но за какво точно ще ми потрябват тогава Забравих. Въоръжени ли са? До зъби. Ще могат ли да хванат пет птици, Един момък и то влюбен и един подагричен мишък С патерица? То се знае, то се знае. Тогава застани начело на войските си. Аз? Защо не ти? Нека ти. Страхливец ти, Кисадоре, недостоен страхливец с Голямо богатство. Айде, айде, айде, ти, ти, ти. И затова... Добре, добре. Ще предвождаме двамата войската. А Мишинка? Мишинка къде е? Те отиват към статуята на Черния лъв. Ще поискат да влязат и да го разгледат. Тогава ще се появим ние с войската. Ще препречим входа и никой няма да може да Излезе или да изхвръкне. А когато хвана Мишинка, тя пак ще се превърне В мишка. Но този път няма да изпуснем Капана. Фю! Невярвам! Непонятен, невероятен, нетърпим, Непоносим. Уф, колко говори тая жена. Не мога да се съсредоточа от нея. А опитът ми, набран от книгите, Говори предпазливост. Още много пътя има. Нещо ми се до дряма. Па, Па. Веднъж да стигнем до Черния лъв, Ще се скрия някъде в него и ще изплача Цялата си мъка. Па. А може би от сълзите ще се образува река И аз ще отплавам по нея някъде далече, Далече, където няма да се сетя никога за Миш-маж. Па. Не вярвам тия, които идват на панаира, Да се заплеснат по някакъв черен лъв, И то от мрамор. Те ще се захласнат по моята опашка. Виждам вече лъва, Мишоне. Наближаваме. Ох, какъв е огромен! Цяла грамада лежи сред пясъка. Уху, прилича на истински, но много, Много, много по-голям. Красив ли Е? Красив си само ти, Мишоне. Ох, стигна. Между лапите му има стълба, Както каза оня човек. Уморих се. Ще приседна за малко, А после ще се изкача до главата на черния Лъв, да разбера може ли нещо от камък също Да разсъждава. Смятам да кацна в устата му. Една папагалка има толкова много неща, С които може да поучи, научи, посъветва и нареди На един черен лъв. Не ти завиждам, лъве. Добре, че си от камък и вероятно не чуваш. Но тук има чудно ехо. Каква зала! Ако запея... Ако Се скрия в окото на лъва, може и да Подремна. Аз, аз пък другото ще скрия своята мъка. И това се казвало опашка на лъв. Ами че тя нищо и никаква. Черна. А моята? Защо няма ръкопляскания? Всички трябва да ръкопляскат на опашката ми. Защо няма ръкопляскания? Защото няма кой да ръкопляска. Не виждам жива душа наоколо. А уж щеше да има панаир. Мишоне, Има нещо подозрително. Крилете ми усетиха нещо недобро. Ти не знаеш какво виждам оттук. Мишоне, от близката гора излизат войници, Въоръжени. Устремяват се насам. Не трябваше да идваме тук. Това е дело на Гардафор. Отлети, Мишинка, надалеч. Избягай, докато е време. Ти забравяш, че аз съм дъщеря на татко Мишан. Какво значение има това сега? Той ме е учил никога да не оставям близките Си сами в беда. Добре, Тогава ще се защитаваме. Чакай да си припомня за Какви въоръжения пишеха старите книги. Стрели, арбалети, пистолети. Виждам. Виждам вече аз. Начело на войските са Исадор и, И онзи, онзи човек, когото срещнахме по пътя. Значи той е бил Гардафор. Бедата е, че никога не черпим поука от бедите Си. Слушайте всички. Мамо Мишано, Мижо Миш, Миш-маж и Миша Мия. Очаква ни тежка битка, но ние трябва да се Браним. Аз ще залостя вратата. Татко Мишане, ти влез в моя джоб и оттам Давай твоите нареждания. Останалите се гответе. За какво да се готвя, като ми се спи? Аз съм гарб, ще отлепя ще кацна на някое Дърво. Само тая миша опашка ми пречи. Готова съм на всичко. Па, което кажеш, Мишоне. Мисля, че като видят красивата ми опашка и ще Спрат поразени. Ама какво да се бием? За какво да се Борим? Аз давам Мишинка на Кисадор. Да отпразнуваме сватбата им и да отидем да живеем Двореца. Всичко може да се оправи на тоя свят, Освен глупакът умен да стане. А сега да попеем. Песента ни дава сила и смелост. Какво дете! Още малко и ще ме накара и аз да Пропея. А защо не? Защо не?