Забравените сънища

В съня ми се завърнаха отново забравените сънища. Мълчи небето, натежало от олово. Къде са тези дебнещи очи и тоя пръст на Спусъка в засада? Ах, ако имаше поне звезди да видят как един Прострелян пада и се засява в черните бразди. Да видят как убиецът се скрива в нечие усмихнато Лице. Отеква изстрел И в нощта изстива неотмъстено моето сърце. Събуждам се. Следсмъртната цигара едва запалвам аз успокоен. И ето, Влиза майчицата стара с тревогата си Вечната за мен. Присяда и мълчи. Не ме поглежда, Не ме кори. Нощта мълчи отвън И аз разбирам, че главата свеждат еднакви мисли от Еднакъв сън. Все още се не свършват враговете, Все не настава време за покой. Спокойно днес живеят синовете единствено когато Водят бой. О, сънища за младините! Нека научно други да ви обяснят. Едно е важно днес за мен човека, Когото нощем на разстрел влекат. Децата ни с бащите да празнуват, Но бащините сънища Да не сънуват.