Затваря се на дните кръгът

И пак купувам книги. За кога? Като че ли с орлите ще живея. На масата държа ги под ръка. Една прочитам, други три след нея очакват търпеливо Своя ред, Додето нови ги изтласкат и полека отидат в селската Библиотека да чакат юношата блед от спомена. Да, меко казано стареем. И ако с нещо още се гордеем и с Юношата, и с ония времена, Това е, че не можем да живеем и днес Без вестникарска новина. Тогава ние тръгвахме на път. Затваря се сега на дните ни кръгът И толкова по-нужно е да знаем, Че подир нас не само обитаем, Но по-човешки свят ще е светът.