Парцалка

Има на света добри хора, но има и лоши, Които нямат срам от никого. При такива хора попаднала малката Парцалка. Тя била сираче, А господарката, която я прибрала, имала три дъщери. Най-голямата се казвала Едноочка и се мислила за Много красива, защото имала едно око. Средната се наричала Двуочка, а най-малката, Триочка, се гордеела с трите си очи. Господарката и дъщерите й по цял ден не оставяли Сирачето на мира. Ооо, Готована, неблагодарница. Я взимай веднага метлата и помети стаите. Ей сега, господарке, ей сега. Парцалке, искам да ми ушиеш нова рокля. Аз пък искам да ми изпредеш вълна. Парцалке, а на мен ще изтъчеш бяло платно, Бяло като сняг. Чуваш ли какво казват дъщерите ми, А? Веднага се хващай на работа. Да не мислиш, че ще ни ядеш даром хляба, А? Парцалка имала само един верен приятел Шарената крава. Муу, муу. Какво си се натъжила? Защо виждам сълзи в очите ти? Кравичке, майчице, хокат ме, бият ме, Не ми дават хляб и не ме оставят и Да си поплача даже. Муу. А защо ти се плаче? Едноочка иска нова рокля, Двуочка да изпреда вълна, а Триочка да изтъче бяло Платно като сняг. Муу, а ти не се безпокой, Хубавице. Всичко ще бъде изработено. Му. А, Ето я и роклята, и вълната, и платното, Бяло като сняг. Благодаря ти, мила кравичке. Ти ме спаси. Сега ще имам време да измета Изчистя, да запаля огъня и сваря обеда. Господарке, ето всичко е готово. Я виж ти. Готово, а? Така ли? Ха ха. Тогава за утре искам да ми изпредеш Пет пуда платно. Да ги изпредеш, изтъчеш и на топове навиеш. Готована така. Мързелана такава. Мързелана, мързелана. Мързелана такава. Парцалка пак отишла при кравата, Защото може ли едно момиче само за един ден Да изпреде, избели, изтъче и навие на топове пет Пуда платно? Ах, майчице, кравичке, Само ти ме разбираш. Само на теб мога да изкажа мъката си. Муу, не се тревожи, момиче. Поседни малко до мене и, и затвори очи. А? Муу. Благодаря ти, мила кравичке. Ти пак ме спаси. Муу, муу. Винаги когато имаш нужда, аз ще ти помагам, Защото и ти никога не си ме оставяла. Навреме си ме хранила, с гребен си ме вчесвала, По главата си ме галила и блага дума си Ми казвала. Муу. Ето, господарке, всичко е готово. Ха, Остави платното тук и върви да запалиш печката. Ах, Има нещо тук, което ме съмнява. Едноочке, мила дъще. Кажи, мамичко. Утре, хубавице моя, ще идеш със сирачето на Полето и ще видиш кой помага на Парцалка. Защото невъзможно е тя сама да изпреде, Изтъче, избели и навие на топове пет пуда платно. Мхм. Ще отида, мамичко, всичко ще видя и ще ти Разкажа. И ще й дадем да се разбере на Тази Парцалка. На другия ден господарката отново поръчала на Парцалка да изпреде, изтъче и избели пет топа Платно, а Едноочка тръгнала заедно със сирачето. Слънцето дошло на помощ на Парцалка, Напекло хубаво земята и на Едноочка й се доспало. Тя се излегнала в тревата. Спи, око, Спи, око. Окото на Едноочка се затворило. Тя заспала и в това време кравата всичко изработила. Привечер слънцето залязло. Как сладко си поспах. А, Поспах си нищо не видях. Кой помогна на Парцалка? А топовете са наредени един до друг. Двуочке, Двуочке, къде си, мамина хубавице? Тук съм. Какво има? Едноочка не могла да види кой помага на сирачето, Защото слънцето силно блестяло в окото й и я Заслепило. Двуочке, иди утре ти, миличка, Отваряй си добре двете очи, разбери какво става И всичко ми донеси. Разбира се, и ще ти донеса.