Парцалка (продължение)

На другия ден Двуочка тръгнала заедно с Пърцалка. Отишли на полето. Слънцето отново напекло. Спете, две очи, спете. Каза ли нещо? Че не чух добре. О, как ми натежаха клепачите. И кравата пак изработила всичко. Когато слънцето залязло, Двуочка се събудила. Нищо не видях, майко. Когато излезнахме на полето и на небето като че Ли изгряха две слънца и заслепиха двете ми очи. Ааа, това вече ама хич не ми харесва. Триочке, Триочке, най-скъпа моя Щерко, ти ще отидеш утре с Пърцалка и ще Държиш добре отворени очите си. Чуваш ли? То се знае, че ще ги държа. Те постоянно са отворени, даже и като заспя пак Виждам, ако се наумя, че трябва да виждам. Този път, понеже била ядосана, Господарката дала повече работа от всеки друг път на Пърцалка. Триочка излезнала заедно с нея и пак Напекло слънцето. Спи, око, Спете, две очи, спете, спете. Но Пърцалка направила една грешка. Тя казала спете две очи, а за третото съвсем Забравила. Триочка се излегнала на тревата, заспала с двете Очи, А с третото видяла как кравата помага на момичето. А когато слънцето залязло, тя се надигнала от Тревата и право у дома. Видях. Всичко видях с третото си око. Кравата работи вместо Пърцалка. Кравата й помага. А, Така ли? Сега ще й дам да се разбере. Мъжо, мъжо, веднага заколи кравата. Коли я. Нищо, че е млада и хубава. Коли я. Пърцалка чула тия думи и хукнала на Полето. Майчице кравичке, искат да те заколят. Бягай веднага. Бягай, където ти видят очите. Му, Му. Не се тревожи, момиче. Само когато ме заколят, събери костите ми, Вържи ги в кърпа и ги зарови в градината. И всяка сутрин ги поливай с вода. Така и станало. Заколили кравата, Направили голяма гощавка, а Пърцалка не хапнала от Месото. Събрала костите, заровила ги в градината И ги поляла с вода. Ох, какво чудо! Израсна ябълка за приказ. Вейките й се огъват сребърни, листата й шумят чисто Злато и цялата е обсипана със сочни плодове. Всеки, който минел край градината, се спирал да Погледа чудната ябълка. Един ден край нея се разхождали трите сестри, Когато край оградата минал юнак силен, Красив, с къдрава коса. Хей, хубавици, Която от вас ми донесе ябълка от златното дърво, За нея ще се оженя. Аз ще ида. Не аз. Аз, Аз съм най-красива, Защото имам три очи и съм лика-прилика на юнака. Гледайте само да не си изпочупите краката, Като бягате, за да ми донесете ябълката. Трите сестри наистина хукнали една през друга към Вълшебното дърво. Ябълките висяли ниско, ниско с ръка да ги докоснеш. Но когато трите сестри протегнали ръка, Станало ново чудо. Ах, клоните се вдигнаха нависоко. О, косите ми се оплетоха. Ах, очите ми са пълни с листа. Приближила се тогава към ябълката Пърцалка И клоните послушно се навели към нея. Ябълките сами се отпуснали в ръцете й. Вземи, юначе, тази ябълка, хапни си. Благодаря ти, хубавице. Ти ще бъдеш моя жена. И свършила мъката на Пърцалка, Доброто и работливо момиче. Защото има на света лоши хора, но има и Добри. И щастието е за добрите.