Зайн и царят на джиновете: част 1

Под звездите източни съм се родила в страна Прекрасна и далечна. А съдбата уча странна ми отредила Името ми да се помни вечно. И докато слънце грее над земята, Гласът ми като птицата крилата да лети над снежни Върхове, пустини, цветни долини, Морета сини. И като вятър тихо да нашепва приказки Като живота стари. С прости думи истината да прославя На доброто Път сред хората да стори. Защо си така неспокоен, Шахрияр? Имам изненада за теб, Шехерезада. Ето виж. Каква изящна диадема, Цялата от злато и скъпоценни камъни. Не мога да й се нагледам. Събрала е сякаш дневния блясък на слънцето и нощното Сияние на луната. Прекрасна И струва колкото Половината свят. Вземи я, така най-добре ще разбереш колко голяма е Обичта ми към теб. Прости ми. Не мисля като теб, господарю мой. Истинската обич не може да се премери или купи С което и да е богатство на света. Нима не харесваш моя дар? О, виждам. Не разбра правилно думите ми. И добре, че вече е нощ, приятелю. Когато иде ред на моите приказки, За да ти разкажа историята на Зайн и царят На джиновете. Тя ще ти открие това, което думите ми не Успяха да сторят. Слушай, Шахрияр. Някога преди много години господар на Басра бил един Могъщ и много богат султан. Колкото могъщ и богат, толкова справедлив и щедър Бил той. Затова и народът му го обичал и почитал. Ала не бил щастлив и радостен живота на султана. Не бил, защото той и царицата му нямали деца. Вече остарявал, а султанският престол нямало кой да Наследи. Мисълта за това не му давала покой. Затова един ден извикал всички глашатаи, Които били на служба в двореца му, и им Заповядал. Разгласете надлъж и нашир, Че вратите на султанския ми дворец ще бъдат отворени За всеки звездоброец, гадател и лечител. Помогнат ли на мен и на царицата да се Сдобием с рожба Богато и пребогато ще ги възнаградя. До всички звездоброеци, гадатели на пясък, Лечители. Султанът на Басра известява. Платата ще такава, каквато Подобава на султан като него. Е, Мъдри сред най-мъдрите, Изкусни сред най-изкусните. Цяла луна изтече, откакто ви събрах в двореца си. Верно, Всяка нощ отправяте взор към звездите, Наблюдавате ги, изчислявате, после пак наблюдавате, Ала досега Нито с добра вест сте ме зарадвали, Нито с лоша покрусили. Навреме идеш, владетелю на Басра. Аз съм най-старият от всички тук, Затова на мене се падна честта да ти съобщя. Не ме мъчи с многословието си, звездоброецо, А ми открий по-скоро какво казват звездите. Напразна е била мъката ти, Сияйни. Детето ти е вече на път да извести с Плач появата си на бял свят. Не зная, Не зная Как да се отплатя на Бога за милостта. Ще станеш баща на момче, Сияйни. А Съдбата му Каква ще тя, звездоброецо? Ще се радва на дълъг, ала препълнен с беди И премеждия живот, Сияйни. Притежава ли обаче смелост и мъжество да ги Преодолее, ще стане най-богатият и могъщ цар На своето време. Да, добре е един принц да изпита ударите на Съдбата. Надвие ли трудностите, Ще стане по-силен и по-мъдър. И още, Ще се научи да управлява справедливо и умно народа Си.