Зайн и царят на джиновете: част 2

Царицата роди син. Султанът на Басра има вече наследник. Има наследник. Казват красотата му само с тази на Луната можела Да се сравни. Затова и Зайн са го кръстили. А Зайн, а Зайн на езика ни означава красив. Красив. Принц Зайн. Красивият принц. Как хубаво звучи! Беда, беда, беда, беда! Заедно с радостта дойде и мъката. Султанът умира. Как така умира? Умира. Ей, ти как така си се развикал? Нима искаш да помрачиш светлия празник с мълчанието Си? Я дай отсам да се махаш. Се оттука. Повярвайте ми, хора, повярвайте ми. Султанът наистина умира. От двореца идат сега. Какво се е случило? Ама тъкмо сега, когато му се роди син. Точно сега. Голяма беда. Голяма беда. А когато е ще го даде своя наследник. Доживях мига да ми родиш син, царице. И това ми стига. Обичай го, Грижи се за него И го учи да закриля бедните от богатите. Горко му, Ако повярва на големците. Нека има вяра Повече в народа си, Защото големците мислят само за себе си. Нека бъде Справедлив И Мъдър. След тези думи Султанът издъхнал. Минали години. Топовни изстрели и пищни празненства оповестили Деня, когато принц Зайн станал пълнолетен и заел Мястото на баща си. Той бил вече новият султан на Басра. Ала властта и богатството скоро така замаяли главата Му, че той забравил често повтаряните от майка му Бащини съвети и мъдрите слова на своите учители, Най-прочутите философи и учени на Басра. Отдал се на лек и прахоснически живот. Изгонил старите везири и велможи. Заобиколил се с младежи като него. Харчел и пилеел богатството си без мяра. Не се интересувал от управлението на Басра, Нехаел за народа си. На бунт. Бунт! Да вдигаме бунт! Не Зайн! Не искаме! Какъв султан е, не се грижи за нас? Какво е това оживление пред стените на двореца, Скъпа майко? За какво се е събрал народът? Какво иска? О, Зайн. Ти си единствения господар на Басра, всемогъщ и Всевластен. Но... Какво има? Аз съм ти майка и имам смелостта Да ти кажа истината, която другите от страх Премълчават. Всеки има своя истина, Скъпа майко, Но щом искаш, ще те освободя от тежкия товар На мълчанието. Говори. Народът вече не те иска за свой господар, Зайн. Доскоро едва успявах да възпра вождачите му да не Го вдигнат на бунт и да те свалят от Престола. Сега не зная дали и това мога да сторя. Бунт? Да се вдигнат срещу мен? И знаеш ли защо, Зайн? Живееш лекомислено, синко, А всяко лекомислие се заплаща. Е, добре, че баща ти не е жив. Но защо чак сега ми откриваш тази зла истина? Защо не ме възпра по-рано? Всеки човек, без разлика дали е от знатен произход Или не, дали е беден или богат, дали е Надарен с ум или лишен от този дар, Може да сгреши. О, ако по-рано ме беше възпряла, Трябваше да го сториш.