Зайн и царят на джиновете: част 3

Зайн осъзнал заблуждението си. Повикал отново старите везири и велможи при себе си, Ала и те не могли да му помогнат да Напълни изпразнената хазна. Добре, че царицата и този път със своята доброта И мъдрост успяла да възпре народния бунт. Клетият Зайн! Мисълта за бъдещето не му давала покой ни денем, Ни нощем. Но една нощ умората го надвила и той заспал. Присънила му се чудна долина. Дърветата, цветята, птиците, животните всичко в нея Било от злато, от злато, сребро и скъпоценни Камъни. Тръгнал той, а насреща му беловлас старец. Не тъжи, Зайн. Какво друго настъпва след тъгата, Ако не радост? Няма зло, след което да не иде добро. Ако си смел и умен, какъвто досега не беше, Аз ще те направя Богат владетел, Толкова богат, колкото не е бил никой Преди теб И колкото няма да бъде никой след теб. Не зная кой си, Но Такава щедрост с нищо не съм заслужил. Тъкмо обратното. Казах Само ако си умен и много смел. Празни обещания да давам не искам. Кажи какво трябва да сторя и сам реша накрая Какъв съм. Харесва ми отговорът ти, Зайн. Затова ме слушай внимателно и направи туй, Което ще ти кажа. Вземи една здрава лопата И слез в подземието на двореца. Предния ден бях там И с очите си видях. Само мрак и плесен. Друго нищо няма. Ти почни да копаеш Зайн И копай, копай, докато намериш Това, Което ще те направи богат. Много богат, Зайн. Най-богатият. Не, Не ме страх в подземието. Зайн. Зайн, събуди се. Отвори очи, Зайн. Къде? Къде съм? В прегръдката ми, сине. Ала доскоро беше пленник на лош и страшен сън. Лош сън? Да, бълнуваше и се мяташе като пеперуда, Паднала в мрежата на паяка. Не лош, а чуден беше сънят ми. Един старец ми предрече богатство. Да, Аз пак ще бъда богат, много богат. Не вярвай в сънища, Зайн. Измислица са те и са пълни с какви ли Не празни фантазии. Виж, ако вярваш в себе си е друго. Тогава можем да се надяваме да постигнем нещо. Не, старецът не ми се яви напразно. Не вярвам да ме е лъгал, пък и поръчката Му не трудна. Нека двама с теб слезем в подземието, тъкмо ще Ми светиш. Мракът сякаш Лази по тялото ми. Целият съм настръхнал. Послушай ме, Зайн. Не вярвам да открием нещо в това забравено От хората място. Не виждаш ли? Превърнало се е в убежище на Бухали и кукумявки само. А може би има и отровни змии гущери. О, да, усещам как ни дебнат изпод плесенясалите Камъни. Да си вървим, Зайн. По-скоро да се махаме оттук. Докато не претърся всичко наоколо, Не мисля да си вървя. Ще започна оттук. Нека си вървим, Зайн. Да си вървим, Когато открих това, което търся. Лопатата ми опря в нещо твърдо. Ами да, виж. Бяла мраморна плоча със златна халка В средата. Отнеси я, Зайн. Богатството, което ми обеща неизвестният старец. Сигурно е под нея, ама че тежка била. Е, Къде е богатството ти, сине? Само една огромна черна дупка зее пред очите ни. Я виж по-добре. Стълби. Да, те ще ме отведат при него, При богатството ми, скъпа майко. Ох, страх ме е, Зайн. Идвам с теб.