Зайн и царят на джиновете: част 4

Къде попаднахме, Заин? Ооо, Не съм виждал по-прекрасна дворцова зала от тази. Стените от мрамор, Таванът от яспис с малахитови корнизи. О, Заин. И празна. Само тежки златоткани килими покриват пода. Пропусна делвите, Заин. Една, две, три. Осем. И всичките ахатови. Но те, те са, те са пълни със злато. Пълни със злато и какви ли не скъпоценности. Само последната има друга, по-малка делва, Пак ахатова. Нищо. Нищо в нея дрънка. Обърни я с гърлото надолу. Ключ. Златен ключ. Тук има две врати. През едната влязохме. Може би е за другата. Ще опитам да я отворя. Ето ни в друга, Стократно по-разкошна и по-великолепна зала от Първата. Ала вместо делви има статуи. Пак осем. Неее. Как да повярвам на това, което виждат очите ми? Всяка от статуите е изваяна от голям скъпоценен Камък. Старецът не ме е излъгал. Тези статуи са безценни. Така е, Заин. Затова искам да се закълнеш, че няма да пропилееш И това богатство, както пропиля бащиното си Наследство. Вече узнах докъде водят лентяйството и Прахосничеството. Затова, без да мислиш, Се заклевам и грош да не пропилея на вятъра, Скъпа майко. Хубаво е, че си взимаш поука от сторените грешки, Заин. Поумнял си, А и смелост не ти липсва. Но това Е гласът на стареца, който навести съня ми. Заин. Други освен аз не виждам тук. Ей, Старче, Покажи се. Яви ми се пак. Къде си? Не си правете труда да ме търсите. Невидим съм за очите на малкия човек аз И невидим ще остана. Кажи ми тогава поне кой си, благодетелю наш? Не, сега не мога да сторя това. Защо, благодетелю? Не съм те изпитал достатъчно, Заин. А и това, което нарече безценно богатство, Е нищо в сравнение с онова, което можеш да Получиш. Недей, благодетелю. Като майка те моля, не изкушавай сина ми. Прости ми, скъпа майко, но смелостта и мъжеството ми Сега са по-силни от сновния ми дрълкиович. Има още една статуя, Заин. Тя сама струва колкото двайсет от тези тук. Ако пожелаеш да се сдобиеш с нея, Иди в Египет И намери Мубарак. Той беше роб на баща ти и ще те Научи как да откриеш последната статуя. В Египет Мубарак е много известен и Първият човек, когото срещнеш, Ще ти посочи къде да го намериш. И помни, Ще успееш само ако си достатъчно Смел и умен. Желая ти с поука, Заин. Сбогом. Сбогом, незнайни благодетелю. Сега още тръгвам за Египет. Заин, пътят до тази страна минава през пустинята. Сам не знаеш колко опасности крие той. Откажи се, сине. Не се опитвай да ме отклониш от пътя, който Може би сам Бог иска да следвам. Тогава поне не бързай толкова. Слънцето скоро ще потъне зад възвишенията на запад, А мъдрите хора вземат важни решения и предприемат Големи дела винаги в началото на деня, Когато слънцето иде, а не когато си отива. Този път Заин послушал майка си. Останал да пренощува в Басра, а в ранната утрин На следващия ден поел пътя за Египет. Пътувал дни и нощи. Какви ли не премеждия, от страшни по-страшни Преживял, докато най-сетне влязъл в Кайро, Главния град на Египет. Слънцето отдавна било залязло и луната като Пълновластна господарка греела на обсипаното със Звезди небе, когато Заин прекрачил прага на един Крайпътен хан. Той толкова бил уморен и изтощен от Пътя, че само щом седнал и опрял гръб на Една стена край огъня, веднага заспал. Ако бях тогава там, сигурно щях да му кажа „Леки и приятни сънища, Заин. Почини си добре, че колко премеждия още те Очакват, ако знаеш.“