Зайн и царят на джиновете: част 5

Когато светлината на деня разбудила Зайн, Първото, което сторил, било да попита ханджията къде Да намери Мубарак. Срещу една жълтица ханджията наредил на един от Слугите си да го заведе до къщата на Мубарак. Ах, какво било учудването на Зайн, Когато слугата му посочил не каква да е къща, А истински дворец. Почукал Зайн на вратите му. Отворил му по-черен от нощта роб и след като Му се поклонил, го повел към вътрешността на Двореца, където Мубарак бил поканил най-видните хора На Египет да обядват заедно. Простете. Простете ми, че прекъсвам туй, Което и Бог дори не смее да прекъсне, добри Хора, ала търся господаря на този дворец Мубарак. По дрехите и по видът ти съдя. Отдалеч идеш, момко. А за изнурен пътник не е грях да прекъсне Обеда на другиго. Аз съм Мубарак. Кажи какво те води при мен? Син съм на султана на Басра. Не се опитвай да ме мамиш, момко. Султанът на Басра няма деца и това е най-голямата Му мъка. Аз се бях родил, когато той се Разболя и умря. О, Лоша вестта. Не знаех, че умрял. Почакай, а ти на колко си години? На двайсет и шест. Може наистина да си му син. Точно от толкова години не съм чувал нищо за Него. Може би, ако ти кажа за какво съм Дошъл, ще повярваш напълно, че съм негов син. Говори тогава. В подземието на двореца в Басра има Две тайни зали. В първата зала стоят заключени осем Ахатови делове, във втората осем статуи от Скъпоценен камък. Дошъл съм да ми помогнеш да намеря деветата. Ти наистина си негов син. Тайната, която ми откри, знаехме само ние двамата. О, господарю, позволи на своя верен слуга да целуне Ръката ти. Мубарак, ами какво правиш бе? Ами ти, който си толкова богат, на колене пред Този непознат. Не се чудете, гости мои. Аз бях роб на неговия баща султанът на Басра. Той беше мъдър и справедлив владетел. Подари ми свободата. На нея и на ума си дължа своето богатство И вашата почит сега. Ала Робска е душата на роба. Стани, Мубарак. Ти не си роб и можеш да разполагаш със Себе си, с богатството си, с живота си. Щом е така, Послушай ме, господарю. Не търси деветата статуя. Събрави за нея. Не го ли сториш, излагаш се на смъртна опасност. Мубарак дълго увещавал Зайн, ала напразно. Красивият принц бил непреклонен. Затова Мубарак извикал слугите си и им заповядал да Приготвят всичко за дългия и опасен път, Който ги очаквал. Когато всичко било готово, двамата яхнали по едно Муле и скоро напуснали очертанията на Кайро. Пътували дни и нощи, нощи и дни, Докато най-сетне стигнали до едно голямо езеро. Господарю, сега трябва да събереш цялата си Смелост. Не виждам нищо страшно, Мубарак, пък и страхът е за страхливците. Вече сме във владенията на този, От когото си дошъл да искаш безценната статуя. След малко в езерото ще се появи чудна лодка, Цялата от сандалово дърво, Със златен обков по краищата. А лодкарят й, ооо, Той още по-чуден И страшен. Няма да ме върнеш от пътя ми, Мубарак.