Зайн и царят на джиновете: част 6

Лодката, господарю, иде. Мубарак. Лодкарят има слонска глава. Предупредих те, господарю. Сега ще ни вземе с хобота си и ще Ни настани в лодката. Но ние ще потънем. Само ако проговорим. Една дума да промълвим и лодкарят ще ни прати На дъното за радост на хищните риби. Хайде, Зайн, остави на слона да те пренесе с Хобота си в лодката. След тебе той мене ще Пренесе в нея. И забрави, че можеш да говориш. Охохохохоооо! Спрало, спрало се оплакваш, Мубарак. Не се отнесе достатъчно вежливо с нас лодкарят. Достатъчно вежливо ли? Та той с всичка сила ни изхвърли на брега С хобота си. Охохохохо. Така се натъртих. Ооо. Огледай се, Мубарак. Само се огледай и лошите ти мисли начаса ще Изчезнат. Попаднали сме на дивен остров. О, Красотата е опасна и измамна. Тя приспива сетивата ни. Накъдето и да погледнеш, Отрупани с цвят портокалови и лимонови дървета. Палми, Величествени палми И цветя, Каквито и насън не съм виждал. Това сигурно е раят, Мубарак. О, И раят престава да е рай, Ако в него те очаква да срещнеш смъртта си. Не бъди толкова черноглед, Мубарак. Е, все пак премеждията ни станаха с едно по-малко. Ей, Мубарак, Ще ми кажеш ли какво блести и заслепява очите Ми насреща? За замъка на хълма ли говориш? Той целият е от изумруди, рубини и злато. Затова блести така силно на слънцето. Може би в него ще открием това, което търсим. И да, и не, господарю. Много е важно как ще ни посрещнат в него. От това зависи дали ще изживеем живота си или Не. Помисли, Зайн. Не е късно да се откажеш. За нищо на света, приятелю. Тогава готви се за нови, още по-страшни премеждия, Господарю. И двамата, Мубарак и Зайн, поели по една тясна И много стръмна пътека към замъка. Щом го наближили, видели, че дълбок ров ограждал Дебелите му каменни стени отвсякъде. Не мислили много, а тръгнали да го обиколят, За да се убедят няма ли някъде лодка, Брод или мост, които да ги отведат в замъка. Най-сетне забелязали мост, дълъг сто и петдесет и Широк петдесет лакти. Пазели го войници джинове. Те били толкова страшни, че видът им спокойно можел Да смути най-храбрия. В ръцете си държали дълги копия, Бляскащи на слънцето като светкавици. Острашни са от чудовища. За да преминем моста, трябва да ги приспим, Господарю. Дали ще успеем не зная, Но повтаряй след мен това, което аз правя. Бръкни в пазвата си и извади четирите кърпи от Жълта коприна. Които взехме на тръгване. Едната навий около кръста си като пояс. Като пояс. Другата метни на раменете си, С третата покрий главата си. А четвъртата? Тя ще ни влезе в работа по-късно. Готов ли си? Да, Мубарак. Върви тогава право през моста. Жълтият цвят на коприната има вълшебна сила. Той ще приспи джиновете. Разколебаеш ли се обаче и речеш ли да се Върнеш, кърпите ще загубят вълшебната си сила и Джиновете ще пронижат гърдите ти с дългите си копия. Ако си запомнил всичко, да тръгваме. Да, да тръгваме, Мубарак. Е, вече можем да си отдъхнем. Успяхме, Мубарак, успяхме да преминем невредими Моста, приятелю. Прибързана е радостта ти, господарю. Верно, с джиновете се справихме, Ала най-страшното сега ни предстои. Бързо постели четвъртата кърпа на земята, Господарю, и коленичи на нея. Иначе вятърът ще те отнесе. Стана тъмно като нощ. Гръмотевици карат земята под нас да трепери. Царят на джиновете иде. Моли се, господарю, моли се да не се яви В прекрасния си образ. Чи е яви ли се като чудовище, с нас Е свършено. Това ще последният от земните ни дни. И като чудовище да ни се яви, хич и Не мисля да бягам, Мубарак.