Зайн и царят на джиновете: част 7

Смелостта и мъжеството ти ме радват, Зайн. Напомнят ми за баща ти. Царят на джиновете в прекрасния си образ. Спасени сме, господарю. Какво те накара да изложиш живота си на толкова Опасности, за да дойдеш при мен, Зайн? Osмах се да наруша покоя ти, За да те помоля и мен да покровителстваш, Както баща ми, всемогъщи и за... Само те изпитвам, Зайн. Зная всичко. Аз бях старецът, който ти се яви насън и Те научи какво да сториш, за да станеш най-могъщият И най-богатият владетел на земята. Чу ли, Мубарак? Той е бил моят благодетел. Чух, господарю. Но нека видим каква ще волята на царя на Джиновете по нататък. Аз обичах баща ти, Зайн, И всеки път, когато идваше тук, За да ми изрази почитта и уважението си, Му подарявах по една от онези статуи, Които сега ти притежаваш. Не зная как да ти се отплатя за щедростта, Всемогъщи. На него аз бях обещал да те взема Под свое покровителство и да ти дам деветата статуя. Тя надминава по красота и по стойност онези, Които имаш. За нея съм дошъл. Мълчи, господарю. Ще я имаш, Зайн. Но в замяна искам да ми доведеш девойка, Която няма равна на себе си по хубост И е по-чиста от планински кристал. Това ми прави чест, Всемогъщи. Ала как ще се уверя, девойката притежава всички тези Дарове от Бога? Ще ти дам едно огледало, Зайн. Намериш ли девойка, чиято красота е достойна за мен, Погледни в него. Ако потъмнее, Зайн, Колкото и хубава да е тя, Умът й е като на врабче и само лоши Мисли се въртят в главата й. Остане ли чисто, тогава, Зайн, И тя е чиста. Нея искам да доведеш. Заклевам се, Всемогъщи. Едно забравих. Пази се Да не я обикнеш, Зайн. Сториш ли го, и на край света да си, Ще намеря. Нея ще взема, а теб ще убия. Това трябва да помниш, Зайн. А сега Да се сбогуваме. И Зайн, и Мубарак се сбогували с царя на Джиновете и поели пътя обратно към езерото. Там вече ги чакал лодкарят със слонската глава. Взел ги в лодката си и ги пренесъл на Другия бряг, където мулетата им кротко си пасели. Метнали се двамата на тях и право в Кайро. Кайро е градът на градовете, господарю, Чудото на света. Единствено в него ще откриеш девойка, Достойна за царя на джиновете. Посъветвал Мубарак младия Зайн. И наистина Кайро бил пълен с девойки, Една от друга по-красиви и по-прелестни. Но всеки път, когато харесвал някоя и изваждал Огледалото, то потъмнявало. Образът на нито една девойка не останал чист. Вече губя надежда, Мубарак, че в Кайро ще открия Девойка за царя на джиновете. Търпението е човешка добродетел, Господарю. А и девойките в Кайро съвсем не са Се свършили. Може и да са се свършили, щом старици като Тази на сгарата почнаха да идват. Добри ли сте? И денят ви да е добър. И на тебе, старо. Какво те води при нас? Чух. Девойка за невеста търсите. Право си чула. Но защо ти идеш тогава? Защо идя ли? Ехее, Сватовница искам да ставам. Сватовница на кого? Знам една девойка. Хубостта й с нищо земно не може да се Сравни. А и ти, принце, какъвто си красавец, Лика-прилика ще си бъдете двамата. Но девойката не е... Мълчи, господарю. Не издавай, че за царя на джиновете вече отредена. И бездруго ти ще си женихът. А колко е добра и целомъдрена, Да знаете. Баща й беше везир, Но се отказа от поста си, за да възпита Сам дъщеря си. Думите ти за истина не мога да взема, Докато не я видя. А, няма нищо по-лесно от Това, принце.