Зайн и царят на джиновете: част 8

И наистина пред вратите на двореца на Мубарак имало Три носилки. Настанили се в тях и потеглили към Дома на девойката. Ала когато стигнали там, от старицата нямало и Следа. За връщане назад обаче не можели и да мислят, Защото везирът вече бил излязъл да ги посрещне. Поздравил той Мубарак и Зайн с добре дошли и Като разбрал за какво идат, наредил да доведат Дъщеря му. А когато девойката влязла и вдигнала воала си, Зайн ахнал от удивление. Никога дотогава не бил срещал подобна хубост. Извадил той бързо вълшебното огледало и погледнал в Него. То не само че не потъмняло, А така заискрило, че заслепило Зайн. Дали ще намеря друга като нея? Ах, защо не мога да я взема за себе Си? Защо трябваше да се заклевам пред царя на джиновете? Защо? Защо? Терзаел се Зайн, но после размислил и Решил. Пратил да повикат кадията и веднага отпразнували Годежа, а после и сватбата. Трябва да тръгваме, господарю. Намерихме каквото дирехме. Да тръгваме? Толкова скоро? Една цяла луна изтече, господарю. А и само слепият не би забелязал с какво Възхищение и обич гледаш девойката. Но нали тя за мен се омъжи, Мубарак. За царя на джиновете тя, Зайн. О, Мубарак, ако знаеш какво щастие ми носи любовта Към тази девойка, щеше да ми простиш и да Ми разрешиш да я взема със себе си в Басра. Не, господарю. Пази доверието, което ти е дадено. Заради тази девойка може да те постигне такава беда, Че да съжаляваш цял живот. Пази дадената клетва и не се поддавай на съблазънта. Не го ли сториш, ще изгубиш честта си. Тогава я дръж далеч от очите ми. Така и направили. Зайн със свитата си отдалеч Следвали кервана с Мубарак и прекрасната девойка. Така Зайн не чул и риданията й от вестта, Че е отредена не на красивия принц, А на всемогъщия цар на джиновете. А когато стигнали при него и той я видял, Ето какво казал на Зайн. Девойката, която ми доведе, е повече от красива. Върни се в двореца си в Басра. Ще намериш Деветата статуя на мястото, където са и останалите. Зайн се поклонил на царя на джиновете и заедно С Мубарак, който се заклел да му служи верно И предано, докато е жив, се отправили към Басра. Пътували много дни и през всичкото време Зайн не Преставал да тъжи и да мисли за девойката и За необикновената й красота. А когато пристигнали в Басра, Зайн разказал всичко На майка си. После с нея и с Мубарак Се упътил към подземието на двореца. Аз удържах на думата си. И макар живота ми без девойката, която обичам повече От всичко на света, да не струва и грош, Искам да видя дали и царят на джиновете е Удържал своята. Отвори вратата, Мубарак. О, господаря, погледни. Каква прекрасна девойка си е. Същата, за която си оженил която Толкова много обичаш. О, прекрасна. Вече никога и на никого не бих те дал. Не бих те сменил за никакви скъпоценности, Нито дори за целия свят. Вземи я, Зайн. Аз изпратих старицата да ти я посочи, Но ти сам извоюва правото да си с нея. Тя е деветата статуя, която ти бях обещал, Зайн. О, Тя е по-хубава и по-скъпа от всичките всемогъщи. Няма друга като нея на света. Пази я тогава, Зайн. Обичай я И се грижи за нея. Зайн послушал съвета на царя на джиновете, Шахрияр. Обичта на двамата приличала на непресъхващ извор И те живели честито, Докато не ги посетило онази, която слага край на Всички земни наслади и разделя завинаги тези, Които се обичат.