Колко си красива

А колко странно е, когато си сама навън, след тебе лутам се както в първи сън. И колко тъжно е, гориш, зелените листа, света събужда се, а ти си пак сама. Колко си красива сега, къпеш се в нежни тъжни листа, от лицето ми лети сълза. Протягаш се едва, седиш в желязното легло, косите скрили са гърдите от стъкло. А ти си пак дете, към теб посягам с ръка, сега готова си да властваш над света. Колко си красива сега, къпеш се в нежни тъжни листа, от лицето ми лети сълза. А колко странно е, когато си сама навън, след тебе лутам се както в първи сън. Колко си красива сега, къпеш се в нежни тъжни листа, от лицето ми лети сълза. Тъмна сянка на студена вода. Сега си спомням първата игра, тогава бе дете сега си жена. Докосвахме с устни любовта.