Никъде

И дишам чрез теб. И виждам чрез теб. Усещам света за Двама В едно сърце. Гледам те в очите, Плувам сълзите ти. Близо е дъхът ти, няма къде да го скриеш. В сърцето ти Заклещих се и вече толкова месеци няма Излизане. И дишам чрез теб. И виждам чрез теб. И никъде няма да ида без, няма да ида Без теб. И никъде няма да ида без, Няма да ида без теб. Като за последно дай ми, дай ми, Дай ми очите си. Аз никъде няма да ида без теб. За последно дай ми, дай ми, дай ми сълзите Си. Аз никъде няма да ида без теб. Бременен с мисли и хиляди истини остават потиснати. Нали сме слисани, не мърдат като стълбове. Искам да потърся дълбоко в тебе дали сме скитници. Вече нямам никакво време. Чуваш ли? Чуваш ли? Изтичат от уеми през шепи Изморени. Прокапа последна капка и се сля с океана. Пак вината побеждава. Съжалявам за великата раздяла и за рая, И за ада, и за това по средата. Жаден за тебе, само това ми остана. Само това ми остана. Аз никъде няма да ида без, няма да ида Без теб. Аз никъде няма да ида без, Няма да ида без теб. Като за последно дай ми, дай ми, Дай ми очите си. Аз никъде няма да ида без теб. За последно дай ми, дай ми, дай ми сълзите Си. Аз никъде няма да ида без теб. Но щом помислиш, че съм те забравил, аз ти Отпред крещя твоите две имена, врязани дълбоко в Дланите. Ръцете ми отслабнаха, станали рани от Блъскането по талена врата. Ама аз съм го решил отдавна и да има Нещо друго, съм те избрал и ще остана. И нека да ме сочи целия свят и нека Бъда глупак, и нека бъда за смях. Ама аз съм го решил отдавна и да има Нещо друго, съм те избрал и ще остана. И нека да ме сочи целия свят и нека Бъда глупак, и нека бъда за смях. Бъда за смях. Като за последно дай ми, дай ми, Дай ми очите си. Аз никъде няма да ида без теб. За последно дай ми, дай ми, дай ми сълзите Си. Аз никъде няма да ида без теб. И дишам чрез теб. И виждам чрез теб. Усещам света за Двама В едно сърце.