KAK

Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам, очите са задъхани. Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Как да те чувам по-добре? Аз съм глупак, Не ми е ясно накъде и питам пак. Защо и пътя си отнех, и само ти ли ще ме разбереш? Ооо. Няма никъде да ида, щото тебе съм избрал, и дори като ме няма, пак съм с теб, но не с тяло. Бях ли цял? Чисто нов, да! Има ли как пак да дойда? Да, да бягах, Всичко ми е по навик. Пак ме няма, Ти, ти не ме забрави. Да, да бягах, Само припомни как при тебе да се върна. Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам, очите са задъхани. Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам, очите са задъхани? Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Колкото пъти да пробвам, пак е спънка, не, не, не. Колкото да се катеря, ти ще бъдеш ли до мен? Щом съм до теб, значи мога и напред. Не се чуди, тия сълзи са щото в мен топи се леда. Всичко, което мога да виждам, пак е през теб, да. И всичко, което мога да стигна, само недей да... Отнемаш от мен твойто присъствие, бъди до мен, бъди до мен, да. Да, да бягах, Всичко ми е по навик. Пак ме няма, Ти, ти не ме забрави. Да, да бягах, Само припомни как при тебе да се върна. Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам, очите са задъхани. Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Ти ме научи как да прегръщам, ръцете ми са дървени. Как да не бързам, очите са задъхани? Как да се върна? Ти ме научи как да се върна. Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице. Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице. Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице. Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице.