Двама

Сякаш беше вчера, като те имаше, Но сякаш и тогава вечно те нямаше. Да ти кажа честно не ме заслужаваше. Сега не ти е лесно, сега не ти е Лесно. Сякаш беше вчера, като те имаше, Но сякаш и тогава вечно те нямаше. Да ти кажа честно не ме заслужаваше. Сега не ти е лесно, сега не ти е Лесно. Червени светлини парят пак по теб, Пак по теб, но всички погледи са по мен, Са по мен. Намери ли там каквото искаше? Нямаше. Връщаш се. Търсиш ме. Всички знаят, че сгреших, Но няма връщане, връщане. Твоите лъжи са трудни за преглъщане. Защо си мислиш, че възможно е нещо да се Случи с нас в бъдеще? Лъжеш се. С тебе бяхме двама, но пътят ни Се разклонява. Само рамката остана. Вече снимката я няма. Сякаш беше вчера, като те имаше, Но сякаш и тогава вечно те нямаше. Да ти кажа честно не ме заслужаваше. Сега не ти е лесно, сега не ти е Лесно. Сякаш беше вчера, като те имаше, Но сякаш и тогава вечно те нямаше. Да ти кажа честно не ме заслужаваше. Сега не ти е лесно, сега ти е лесно. Не знам дали ще мога да забравя мен и Теб, но някак зная, че така ще бъде По-добре. По-лесно е. Дали си дал, дали си взел не значи нищо Повече. Но нощите сами са и болят студени Като теб. С тебе бяхме двама, но пътят Ни се разклонява. Само рамката остана. Вече снимката я няма. Сякаш беше вчера, като те имаше, Но сякаш и тогава вечно те нямаше. Да ти кажа честно не ме заслужаваше. Сега ти е лесно, сега не ти лесно. Сякаш беше вчера, като те имаше, Но сякаш и тогава вечно те нямаше. Да ти кажа честно не ме заслужаваше. Сега не ти лесно, сега не ти е лесно.