Не съм

Стоя си на терасата, брат, И я чакам. Чакам поредната да дойде, За да се почувствам по-добре. Но време ми е вече да се чувствам добре Само със себе си. Време е да спра да я търся все в Чужди прелести. Времето лекува. Нищо че болят тези белези. Още месец, два и ще спра да ги броя Тея месеци. Дори не ми липсва. Не виждам смисъл. Тъжните песни, които съм писал. Днес съм щастлив, утре кисел. Уж ми харесваше да съм сингъл. Гледам към рая, Виждам я нея. Чувствата, брат, Нека си излея. И наяве и насън. Не съм я забравил, не съм. И наяве и насън. Не съм я забравил, не съм. И наяве и насън. Не съм я забравил, не съм. И наяве и насън. Не съм я забравил, не съм. И така, брат. Случват се някакви неща, Някакви тъпи ситуации. Едни хора идват, други си отиват. Държа се тъпо понякога, знам, но най-важното да Бъдеш себе си да знам. И втората ми любов беше като първата. От първия ден ми каза, че няма да е Същата. Още две години в история се превърнаха И първите ми мисли в реалността се сбъднаха. Тя ми каза думите, които мисли. В очите й видях, че няма смисъл. От моите глупости вече писва. Каквото се случи, все ме вкисва. Здраво стъпила е тя, А аз съм малка залязла луна. Здраво стъпила е тя, а аз съм малка залязла Луна. Говорех си за всичко с нея. Сега само с текст да говоря умея. Здраво стъпила тя, а аз съм малка залязла луна. Говорех си за всичко с нея. Сега само с текст да говоря умея. Наяве и насън. Не съм я забравил, не съм. И наяве и насън. Не съм я забравил, не съм. И наяве и насън. Не съм я забравил, не съм. И наяве и насън. Не съм я забравил, не съм. Да, брат, не съм. Не съм, бе, ама какво да направя човек? Времето лекува всичко. Не съм. Не съм. Обаче Ще съм скоро.