Времето

Времето с нас лети. Можеш да поплачеш на мойто рамо. Времето с нас лети. Можеш да поплачеш на мойто рамо. Да ти кажа честно, не знам дали съм обичал Толкова преди. Хич не беше лесно и сам не вярвах, Че ще мога, но ти ме промени. Преплетоха се две съдби през камъни колене. Любовта ми пусна корени в твоите стогодишни спомени. И когато си на сто лета и зими, Аз ти обещавам, ще съм до теб. Когато си на сто лета и зими, аз ти Обещавам, ще съм до теб. Времето с нас лети. Можеш да поплачеш на мойто рамо. Времето с нас лети. Можеш да поплачеш на мойто рамо. Не мога да ти обещая Дали сънят ни ще се сбъдне. Сънят, в който с теб сме в рая Или го живеем, без да знаем. Часовникът тиктака. Ако навсякъде около теб е тъмно, Ти си светлината в мрака. Затова не чакам да се съмне. И сто лета, и зими да сме тук, На виното вкусът му да е сух, нагарча и Боли, а ние летим и времето с нас Лети. Можеш да поплачеш на мойто рамо. Времето с нас лети. Можеш да поплачеш на мойто рамо. Времето с нас лети. Можеш да поплачеш на мойто рамо. Времето с нас лети. Можеш да поплачеш на мойто рамо.