Pusheka

Тука времето е спряло, а навън хората са целите В кал и карат се за щяло и не Щяло. А аз се пазя и не искам да Съм като тях. Аз съм вечно неразбран. Ако за моята съм здрасти, за другите съм чао. Вече съм се наиграл. А тази улица за горе е с чувство за Морал. Всеки ден се будя и премислям живота си. Имам какво да губя и не визирам оборота си. Тва ли е цената? Да платя за комфорта ми. Защо го мисля това? Няма смисъл от нищо сега. Тук е светлината, навън е студа. Щастлив е пушек стаята. Защо го мисля това? Няма смисъл от нищо сега. Тук е светлината, навън е студа. Щастлив е пушек в стаята. Страховете в главата ми редят се на опашка. В мозъка невроните ми всичките са в стачка. Спрях си телефона, че започна да ме мачка. Двайсет хилядната крачка. Кръвта ми работи, твори убийствено. Ако времето в Яворов е смислено, Всеки ден почивам с нещо писмено. Креативно не е, искам го. От нервите ми пак не остават коси. Нищо че съм сигурен в дарбата си. Плацебо ефектът оставя следи. Трябва ли да спра да го мисля? Защо го мисля това? Няма смисъл от нищо сега. Тук е светлината, навън е студа. Щастлив е пушек в стаята. Защо го мисля това? Няма смисъл от нищо сега. Тук е светлината, навън е студа. Щастлив е пушек в стаята. Защо го мисля това? Няма смисъл от нищо сега. Тук е светлината, навън е студа. Щастлив е пушек в стаята. Защо го мисля това? Няма смисъл от нищо сега. Тук е светлината, навън е студа. Щастлив е пушек в стаята.