Samochuvstvie

Уж вървя нагоре но с наведена глава. Трябва да я вдигна и напред да продължа. Самочувствието на една черта Губи се обхвата, а искам да го задържа. Но личността ми е такава. Всеки ден започва с това, което най ми се Отдава. Напук, дори да не става. Докато питат ме как продължавам. Нека питат. Всеки път им го показвам, но не виждат. То е невидимо за очите. В сърцето ми то се крие. И както искат да ме наричат и каквото искат В коментарите да пишат, не ми пука. Има кой да ме обича. Това ми стига. Надничам в погледа си, гледам отстрани. Огледалото раздрошено е, на някой му се спи. Отдавна си записах всичките мечти И гоня ги уверено, дори и да боли. Това, което съм постигнал, нямаше да е Така Без масата в хола на тази улица. И нямаше и да спечеля мойта вътрешна Борба, ако го нямаше въпроса. Нека питат. Всеки път им го показвам, но не виждат. То е невидимо за очите. В сърцето ми то се крие. Нека питат. Всеки път им го показвам, но не виждат. То е невидимо за очите. В сърцето ми то се крие И както искат да ме наричат и каквото искат В коментарите да пишат, не ми пука. Има кой да ме обича. Това ми стига. Нека питат. Всеки път им го показвам, но не виждат. То е невидимо за очите. В сърцето ми то се крие И както искат да ме наричат и каквото искат В коментарите да пишат, не ми пука. Има кой да ме обича. Това ми стига.