Zagore 12

Когато те видях за първи път и заслепи Представите ми за любов и твоите празни стаи Напълних със спомени. И гардероба ти смених със нов. Олепих те със тъмни панели. След твоите бивши направих грандиозни промени. Работех и се влюбвах на смени. А ти беше по средата на всичко мое. И за последно излизам от тука и чисто е Вътре. И заключвам вратата. И ще пазя ключа в сърцето си. Нищо, че после ще сменят бравата. И ще помня те винаги, винаги, Винаги. Виждам как се разделяме. За дванайсти път се разделяме. Виждам как се разделяме. Мое мило разделяме. И сега като тичам в парка, знам, Че там ще те срещна като непознат и няма Да е съща моята сянка. Но ще мина до теб като на инат. Само в твоите стаи чувствах покой. Без да знаеш, ме пази от всеки порой и Със синия цвят ми помогна в застоя. Ти беше по средата на всичко мое и за Последно излизам от тука и чисто е вътре. И заключвам вратата. И ще пазя ключа в сърцето си. Нищо, че после ще сменят бравата. И ще помня те винаги, винаги, Винаги. Виждам как се разделяме. За дванайсти път се разделяме. Виждам как се разделяме. Мое мило заколебал се разделяме. Виждам как се разделяме. За дванайсти път се разделяме. Виждам как се разделяме. Мое мило заколебал се разделяме. Виждам как се разделяме. За дванайсти път се разделяме. Виждам как се разделяме. Мое мило заколебал се разделяме.