Слънце и луна

Ти беше мое слънце, сега си моята луна. Гледам твоето лице. Идва само през нощта, да припомни ми, Че не същото без теб, без теб. Ти беше мое слънце, сега си моята луна. Гледам твоето лице. Идва само през нощта, да припомни ми, Че не е същото без теб, без теб. Събуждам се и гледам напред. Осъзнавам, че те няма до мен. Сърцето ти обвито в лед. Като поредния самотен човек. Питам се дали ми е тъжно. За последен спомен е късно. Времето знам, ти е скъпо. Дали нашето загубено е, загубено бе? И пак ме залъгваш, така ще ти е по Добре, но всяка нощ търсиш ме за дозата ни Насъне. Омръзна ми всичко да ми напомня за теб, За тебе. Ти беше мое слънце, сега си моята луна. Гледам твоето лице. Идва само през нощта, да припомни ми, Че не е същото без теб, без теб. Ти беше мое слънце, сега си моята луна. Гледам твоето лице. Идва само през нощта, да припомни ми, Че не същото без теб, без теб. В живота ми нямаше план. Просто бях там. Сърцето и в моята длан. Поливам го със савиньон блан. В живота ми нямаше план. Просто бях там. Сърцето и в моята длан. Поливам го със савиньон блан. Искри минават тук и там. Вървяхме с тебе само там. Ти беше слънце, беше и луна. Ти беше моят последен лъч светлина. Има ли нужда да питам дали си наред? Има ли нужда да правя нещата, които не правя За теб? Не правя за теб. Ей, искаш да кажеш, че вече не съм най-отпред. Угасахме, сякаш някой в огъня ни сложил е купчина Лед. Ти беше мое слънце, сега си моята луна. Гледам твоето лице. Идва само през нощта, да припомни ми, Че не е същото без теб, без тебе. Ти беше мое слънце, сега си моята луна. Гледам твоето лице. Идва само през нощта, да припомни ми, Че не е същото без теб, без тебе.