Ти навярно си прав

Година е 1989. Оттогава досега едно и също. Едни и същи сгради, едни същи улици, Едни същи дупки в улиците, едни и същи дупки В главите, едни и същи дупки в джобовете. Единственото ново нещо е старата песен на нов глас. Ти навярно си прав. Ти навярно си прав, че си тук на земята. Ти навярно си прав. Ритъмът ни е в главата. Ти навярно си прав. За теб не свети луната. Ти навярно си прав. Някой гази ти тревата. Навярно си прав, че си тук на земята. Навярно си прав. Ритъмът ни е в главата. Навярно си прав. Над теб свети луната. Навярно си прав. Някой гази ти тревата. Навярно си прав, че това е страст, Че това те боли и че когато си там В масата сред народа и насам, и натам, Това направо те влудява и приказваш си сам. Йоу, всеки ден, когато си с мен, Обикаляме навсякъде. Къде да се спрем? Нищо не наред. На Мерцедес чувам някой да се хвали, Че купува си днес. А ние се потим и Пак стоим. Те, приятелю мой, и пак се чудим Кой е враг и кой е свой. Но дали да пропуша, дали да пропия, Да заприличам на ония? А? Какво от теб? пак ходиш и се молиш За нещо, което нямаш. Пак гледаш нагоре, а че си долу осъзнаваш. Ти Бог знай де си, но си винаги прав. Но аз знам и да си, дотук няма да Спреш. Ти навярно си прав, че си тук на Земята. Ти навярно си прав. Ритъмът ни е в главата. Ти навярно си прав. За теб не свети луната. Ти навярно си прав. Някой гази ти тревата. Навярно си прав, че си тук на земята. Навярно си прав. Ритъмът ни е в главата. Навярно си прав. Над теб свети луната. Навярно си прав. Някой гази ти тревата. Вървях по улицата, погледът ми небрежен. Дори съм длъжен това да отбележа. Добро настроението беше. Йоу, хаха. А какво да правя бе, човече? Вървейки, радвах се на хубавото време. Нещо в мен обаче започваше да дреме. Бавно отминава този слънчев ден. Непоносимо си отива и това е против мен. Крачих, та намирах си любимия рап. Куу Джей, Джеси Джей ми доставяше кеф. Чувах разговори хоски, чувам детски плач и опитах да Направя малко фънк и скреч. И Времето вървеше. Трейс виждах и аз, когато рязко Закова ме вътрешен глас. „Момче, трябва да си доста луд, За да пропуснеш новия фънки клуб.“Бясно се затичах Аз към тази сграда. Хип хоп графит красеше нейната Фасада. Луд фънки ритъм, брейкденс, Рап, стрийт мания стил познат. Ти навярно си прав, че си тук на земята. Ти навярно си прав. Ритъмът ни е в главата. Ти навярно си прав. За теб не свети луната. Ти навярно си прав. Някой гази ти тревата. Навярно си прав, че си тук на земята. Навярно си прав. Ритъмът ни е в главата. Навярно си прав. Над теб свети луната. Навярно си прав. Някой гази ти тревата. Ми не шутят колегате. Тук прилича ми на Царство Даси. Въртят се безпокои хеликоптери прекрасни. Брейкът прави чудеса, въртейки бързо глава. Група гъвкави тела се начупват във вълна. Всичко дотук беше си го. Даже брак не остана по мраморния под. И докато си говорех, поглед хвърлих към вратата. Там, уау! Май се схванах в краката. Влизаше надуто някаква звезда. Отдалече го почувствах. Да, ще бъде тя. От вратата за ръката скрито Гледа хипопотам с нокти като кошмар. Май удари ми шамар. Питам лейди, тя ли красиво? Или за първи път влизаш в мания на живо? Не те понасям вече. Не разбираш ли, човече? Разкарай се далече. В едно с ритъма жив шамар звъни. В моите уши кънти и порочно звучи. Хайде, разбери. тези скапани игри. Ходи с къси поли и шамари върти. Късно я прибирам се от този супер клуб. Вървя по тротоара и си пея на всеки напук. Котарак се рови в уличния боклук. Не усетих даже как съм стигнал дотук. Измислена история или не, утре пак си с мен. Ще се радваш на ден обикновен. Това е предостатъчно да разбереш за какво живееш и Къде си роден. Ти навярно си прав, че си тук на земята. Ти навярно си прав. Ритъмът ни е в главата. Ти навярно си прав. За теб не свети луната. Ти навярно си прав. Някой гази ти тревата. Навярно си прав, че си тук на земята. Навярно си прав. Ритъмът ни е в главата. Навярно си прав. Над теб свети луната. Навярно си прав. Някой гази ти тревата. Тревата. Тревата. Тревата. Тревата.