Как така E

Седем деца загинаха след трагичен инцидент. Процентът на безработицата у нас е над шейсет Процента. Седемстотин хиляди българи са напуснали Страната за последните... Шестнайсет годишно момиче Бе застреляно от ръката на служител на реда. Как така не мога да остана? Как така в тая скапана държава? Правим така да живеем ден за ден и проблемите В живота да оставя зад мен. Как така, приятелю мой, кажи как така да намеря Покой, да живея живота свой, да си пия цaвой, Когато нямам пари, нямам даже работа? Как да живея, си обичам държавата, Ей из нами всичко най-вече от играта. Къде ми е колата? Нямам нито жена. Не съм гангстер богат, не съм кат Мишо Шамара. Аз съм с пръщя отзад и се храня с Попарено. Ще кажа на шамара „О, Забрави“, го кара нали пак гъзара, а България добре Докара вече слаба българчета деца правят ги герган. Има ли смисъл? Има. Има ли? Кажи животът мой в България да продължи. А животът не е песен и никак не е Лесен. Не можеш да си богат, без в афера Да си замесен. Искам просто да живея като българин Нормален, нещо да съм гъзар или гангстер бутал. Искам бъдеще и сигурност за моите деца. Искам повече усмивки по хубавите лица, По хушите По космите лица. Аха. Как не могат да останат? Как така във тая скапана държава? Просто така да живее ден за ден и проблемите В живота да оставя зад мен. Животът си тече, а земята се върти. В политиката ни тъпа вече всичко смърди. Всеки е жаден за власт и пари на всеки Свой съперник желае да умри. Политиците работят за евроинтеграция и парите Наливат всеки в своята фондация. Безработица голяма я в нашата малка нация. Кажете ми тогава как да няма емиграция? Спрете, помислете за децата. Няма сигурност за тях, нямат детски смях. Измират всеки ден на улицата дали в нощен клуб Или убити от някой. Трябва ли млади хора да умират? Трябва ли убийци от затвора да излизат и да Се борим с нашите отклонения психически и следващите Избори да чакаме стоически Защо си мислиш бе човек, Че България е рай, щото въпреки мизерията всеки си Трай, а пари нямаш май и се чудиш само Как на мъките да сложиш край. Виж се бе. Носиш само дрехи кирливи, Слушаш само обещания лъжливи. Мислиш, че ще бъдем още дълго живи. До Мазето отиваш малко червена събираш и бац ти Отваря старов стар компот от сливи. Мисля, че е крайно време всеки да разбере. Виж тук, виж там как бебе реве. Може би е гладно, може би жадно, А може би страната ни душа пере. О, не, не, не, не! Живота Става луд и всеки в див шум. Щом дете умира, пак политически куршум. И винаги едно и също нещо се повтаря. Всеки забравя и страницата затваря. А изводът е ясен родината ни мила. Животът е опасен, ужасен. Мизерia жалък, тежък, а за лошите прекрасен. Извинете, но питам и пак ще ви попитам защо Ли да оставам, когато заминавам? Как така не мога да остана? Как така в тази скапана държава? Правим така Да живея Ден за ден и проблемите в живота да оставя Зад мен. Как така не мога да остана? Как така във тая скапана държава? Правим така да живея ден за ден и проблемите В живота да оставя зад мен. Как така не мога да остана? Как така в тая скапана държава? Просто така да живея ден за ден и проблемите В живота да оставя зад мен. Как така не мога да остана? Как така в Тая скапана държава просто така да живея ден за Ден и проблемите в живота да оставя зад мен.