Сказка На болгарском

Като млада една от приказка в сън сънувам, Как липсваха. Където ще слънца запали и сърцата Свида нега време. И двама с онтя ме знае на та. Приказната и омайна та. И съжаль стрела разперила. Истина и не намерена. Щастлива вечно за мен върви. Примамвай ме с небеса. Примой със лъйце ме заведи. Та та небрежна да остан. Живей любов и сниш лиса. Дори добиеш но живей. И от мичта стани ти истина. Но само миг нарече. Истина става приказка. Приказка става истина. Щом една мичта сниши лица. И родена словиш ти съхрена. Щастлива вечно за мен върви. Примамвай ме с небеса. Примой със лъйце ме заведи. Та та небрежна да остан. Живей любов и сниш лиса. Дори добиеш но живей. И от мичта стани ти истина. Но само миг нарече. Ла, ла, ла, Ла. Ла, ла, ла. И от мичта стани ти истина. Но само миг нарече.