Съдба

Тебе те няма вече на света. Грабнала те е завинаги смъртта. Пак се случва да се смеем, да си Пийнем, да запеем. Но гнездо е свила в нас скръбта. Пак се случва да се смеем, да си Пийнем, да запеем. Но гнездо е свила в нас скръбта. Ако можехме да ти дадем част от Своите дни и своите нощи, бихме ти ги Дали от сърце, За да си, приятелю, със нас. Ако можехме да ти дадем част от Своите дни и своите нощи, бихме ти ги Дали от сърце, За да си, приятелю, със нас. Ти беше силен и красив и Млад. Но съдбата беше с тебе зла. И замлъкна в теб сърцето, както Млъква във небето птица със Прекъшени крила. И замлъкна в теб сърцето, както Млъква във небето птица със Прекъшени крила. Ако можехме да ти дадем част от Своите дни и своите нощи, Бихме ти ги дали от сърце, За да си, приятелю, със нас. Ако можехме да ти дадем част от Своите дни и своите нощи, бихме ти ги Дали от сърце, за да си, Приятелю, със нас. За да си, приятелю, със нас.